ЧЕТВЪРТА НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА

Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект, Националният доверителен екофонд и Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия организираха национална конференция „Управление на енергията в общините и инвестиции в устойчива енергия“, която се проведе на 16 и 17 март 2022 г. в хотел „Самоков“, Боровец и онлайн в платформата Zoom.

Драстичното нарастване на цените на енергията увеличи многократно интереса към инвестиции в енергийна ефективност и ВЕИ, но много от потенциалните решения са блокирани от закъснението на програмите за финансирани и липсата на специфични регулации. Това беше изводът от форум „Управление на енергията в общините и инвестиции в устойчива енергия“, организиран съвместно от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, Националният доверителен екофонд и Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия на 16 и 17 март 2022 г. в хотел „Самоков“, Боровец и онлайн в платформата Zoom.
Повече от 130 представители на местните власи и енергийни експерти обсъдиха навлизането на новаторски финансови инструменти и професионалното управление на енергия в общините като инструмент за привличане на частни инвестиции. Два аспекта на енергийната трансформация, които макар на пръв поглед различни, са дълбоко свързани, тъй като проследяването и доказването на резултатите от проектите е решаващо за интереса и оценката на риска от страна на финансиращите институции.
Участниците във форума представиха конкретни решения по отношение на предвидените реформи в Националния план за възстановяване и устойчивост с цел осъществяване на прехода от безвъзмездна публична помощ към пазарно финансиране на все по-голям брой проекти в сферата на енергийната ефективност и ВЕИ.
„Държавата трябва да насърчава инвестициите в устойчва енергия, а най-големият двигател за тях остава пазарът.“, каза Николай Налбантов от Министерство на енергетиката, който коментира предвидените мерки за подпомагане на местните власти и бизнеса за справяне с последствията от кризата. Той заяви, че предстоят нови програми и компенсаторни механизми, както се очаква и бъдещото обявяване на грантова схема за производствени предприятия.
От своя страна, представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството коментираха конкретни измерения и приоритети в програмите за обновяване на националния сграден фонд.
„Опитът от Националната програма за енергийна ефективност ни показа ясно как при 100% грантово финансиране собствениците на жилища не са въвлечени в процеса на обновяване, което се отразява на качеството на реализиране на прогамата, като също така бяха осветени и законови пречки пред инвестициите в енергийна ефективност в многофамилни сгради. В тази връзка реформите, свързани с обслужване на едно гише и промяна в закона за етажна собственост, биха улеснили преодоляването на тези пречки.“, каза Весела Звезданова от МРРБ.
Сред задължителните изисквания за проектите за енергийна ефективност на сградния фонд бяха отбелязани постигането на енергиен клас „А“, за нежилищни, и клас „Б“, за жилищни сгради, както и за 30% спестена енергия, а по отношение на методите на финансиране експертите коментираха, че безвъзмездната финансова помощ продължава да фигурира, но вече задължително трябва да е комбинирана с пазарно финансиране и ЕСКО услуги.
В последващите дискусионни сесии беше обърнато специално внимание на темите управлението на енергията, енергийните кооперативи и обновяването на многофамилните сгради като конкретни решения за намаляване на енергийната бедност и ограничаване на ефекта от високите цени на енергията, като беше изтъкната необходимостта от ускоряване на програмите за публична подкрепа и изготвяне на специфични регламенти за споделено производство и потребление на енергия.
„Ако не бяхме направили тези десетки проекти са енергийна ефективност в сгради и в улично осветление без да чакаме държавна помощ, сега просто нямаше как да осигурим услугите и комфорта, който гражданите очакват. Общините трябва да се превърнат от потребители на енергия и субсидии в инвеститори, и нямаме време за губене.“, каза Таня Христова, кмет на Габрово.
 
„Осъществили сме много проекти за енергийна ефективност и знаем ефекта от мерките. Търсим всякакви възможности да подобрим резултатите, дори оптимизираме вече реализирани проекти. Искаме да работим все повече и повече в тази посока, но имаме определена нужда от ускоряване на процедурите, за което са необходими незабавни законови промени. Ние няма да спрем да настояваме за това.“, сподели Владимир Георгиев, кмет на Самоков.
 
В рамките на събитието беше проведена и панелна дискусия с участието на представители на общините София, Бургас, Габрово и Самоков, в която беше потвърдена водещата роля на местните власти в енергийния преход и тяхната решимост да повишат интензитета на реформите и да осъществяват проекти в нови области, независимо от съществуващите финансови и административни ограничения. Участниците се обединиха около тезата, че ползите от управлението на енергията в общините значително надхвърлят разходите. Бяха представени успешните решения в областта на сградното обновяване и уличното осветление, както и предстоящи проекти в нулево-енергийни бизнес паркове и енергийни кооперативи за производство на електроенергия с участието на общините.

Това бе четвъртата от общо 12 национални кръгли маси за финансиране на инвестиции в енергийна ефективност, които се организират в България в периода 2021-2024. Следващата среща ще бъде проведена в началото на месец юни 2022 г., като ще бъде посветена на структурирането на националния Декарбонизационен фонд.
Този проект е финансиран по програма Хоризонт 2020 на Европейския съюз със споразумение за безвъзмездна финансова помощ No 101033787.
Авторите на този уебсайт носят цялата отговорност за неговото съдържание. То не отразява непременно мнението на Европейския съюз. Нито Европейската комисия, нито Европейската изпълнителна агенция за климат, инфраструктура и околната среда (CINEA) са отговорни за каквото и да е използване на съдържащата се тук информация.